За манталитета...

Източник: Диляна Петрова 15:10 / 07.03.2008 Отпечатай Изпрати

© Ole-bg.com Определено тази година за Варна не е годината на Черно море и Спартак в извънфутболните им вариации. Нито баскетболният, нито волейболните клубове на Варна успяха да задоволят желанието за победи на феновете. Спартак Интерком груп е в дъното на женското първенство. Всички треньори и спортни шефове говорят за манталитет. Може и това да е проблем. Не намирам обаче адекватен отговор защо пък спортистите, които носят фланелката на Черно море, независимо дали играят баскетбол или волейбол, нямат самочувствието, че играят за Варна. Защо като срещат Левски или ЦСКА, излизат като губещи, преди да е започнал мачът. Тук, естествено, няма да пропусна да отбележа, че този мит бе разбит от баскетболистите на Черно море Еврохолд, които буквално разнищиха армейския тим 101:66. Това определено бе победата на сезона и направи феновете истински щастливи (моментен проблясък). Волейболистите ни обаче не ни зарадваха с подобен успех срещу червените и не защото не могат да ги победят, а защото нямат самочувствието и вярата, което е доста важно освен това да си добър спортист. Тези, които обич © Ole-bg.com ат волейбола и тима на БАСК помнят миналогодишните му победи срещу Левски. Тогава залата се пръскаше по шевовете, а публика не се държеше все едно е на театър. Рядко обаче зала Христо Борисов гъмжи от волейфенове. Не е ли точно Варна с най-емоционалната публика, която превръща мачовете от Световната волейболна лига в зала Конгресна в ДКС в празник? Жалко е същата тази публика да не подкрепя клубния си тим. Волейотборите, които имат истински фенове, които ги подкрепят безкомпромисно, се броят на пръстите на едната ми ръка, даже и по-малко. Всички се сещаме за екзалтираните фенове на Марек и Пирин, както и на Добруджа. Спорен въпрос е как се променя манталитетът, мисленето на спортистите. Едва ли глобата променя нещата, но това е въпрос на виждане. Едни ги стимулира наказанието, но по-голяма част се мотивират от допълнително вънаграждение. Това обаче не го решавам аз, а тези, които дават пари. Вярно е, че всичко си има граници, свързано е и с търпение. Не може да гледаш как тимът ти сам се побеждава и да си доволен. Истината е различна за всеки.