Стефан Найденов: Срам ме е да дойда на стадиона, направих го от уважение към Спартак

Източник: www.ole-bg.com 12:46 / 29.02.2008 Отпечатай Изпрати

Легендарният играч на Спартак Стефан Найденов се завърна на Коритото. Лидерът във вечната листа на голмайсторите на соколите не бе стъпвал на стадион Спартак от близо 2 години насам. Специално за спортния сайт на Варна www.ole-bg.com Доктора, както е известен сред запалянковците, говори за това, което е видял в мача срещу Ботев, и, разбира се, се върна в славните години от историята на варненския клуб. Найденов има 193 мача с екипа на соколите, в които е отбелязал 56 гола. Калоян Златков, Александър Дечев - Отдавна не сме те виждали на стадион Спартак? - Да, вече близо 2 години ме нямаше във Варна. Като гледам мача с Ботев, разочаровам се. Спартак е в криза, това е ясно. Трябва да се вземат нови играчи. нищо не видях, особено през първото полувреме. Няма нито едно двойно подаване, нито някаква идея в атака. Дано отборът остане в групата, иначе лошо. Да не говорим, че и програмата е много тежка. Отборът гостува в Бургас, после идва ЦСКА. Това са доста тежки мачове. - Преди началото на мача беше с други двама големи играчи в историята на Спартак като Живко Господинов и Пламен Гетов? - Да, разбира се. Видяхме се. Припомнихме си някои моменти от това, което е било. - Какво по-точно? - Тогава бяха други времена. Имаше големи футболисти. Сред тях бяха Иван Петров, Джанито, лека му пръст. Това бяха велики играчи. Сега няма нищо. В момента няма изпълнители. Предполагам, че борбата за оцеляване в елита ще бъде много, много трудна. Уважавам Спартак и стискам палци да успеят. - От кои мачове имаш най-добри спомени? - О, много са. Може би това беше единият сблъсък с Черно море. Бихме ги с 2 мои гола, ама и много набързо им ги вкарах. Общо имам 12 в сметката си срещу моряците. Друг мач е срещу благоевградския Пирин. Тогава им направих хеттрик. Тогава трябваше да победим задължително и ги оправих и тях. - Нещо да кажеш за Живко Господинов, с когото играхте по едно и също време? - Живко беше голям играч. Иван Петров също. Имаше и един, Дамаджанката му викахме, който също знаеше за какво става въпрос. Изобщо времената бяха други. На терена се разбирахме с поглед и изнасяхме спектакли. Няма какво да гледам сега. Мислих и да не идвам, ама си викам - чакай все пак да дойда и да се убедя сам за какво става въпрос. - Как се озова в Спартак от Монтана? - Поканиха ме за първия мач и дойдох. Нямаше трансфери в онези години. Иван Вуцов ме взе през 1982 г. И пристигнах. Първият ми мач беше на Юрий Гагарин срещу Черно море. Тогава обаче имаше големи футболисти и в Черно море - Марата, Манолков. Ставаха невероятни мачове. - За бронзовите медали, които ви бяха отнети и след 16 години върнати, какви спомени имаш? - Абе, българска работа. Станахме си трети, а от футболния съюз ни ощетиха. Добре поне, че макар и след 16 години справедливостта възтържествува. България си е България. - Какво е мнението ти за сегашния български футбол? - Гледам, че играчи няма. Слаби отбори обаче колкото искаш. - Тотално ли е изгубен блясъкът от мачовете по твое време и сега? - Да, абсолютно. Няма хора на стадиона. Навремето играехме пред 30 000 зрители. Сега виждате какво е. Мен ме е срам да дойда, направих го само от уважение към Спартак. - С какво се занимаваш сега? - С нищо. Пенсионирах се. Доведох едно футболистче от Севлиево тук. Ако в Спартак не го искат, ще го дам на Черно море или на Девня при Румен Димов.